С Шкода на Wrong Fest

Петък е или събота, или всъщност всеки един ден от седмицата в зависимост от това кой си избереш и кой можеш сам на себе си да позволиш. Някъде към 8 – 8:30, през септември. Слънцето вече е залязло, а небето, чисто като подигравка с лятото, е хванало загар от прогарящия ден. В готовност си да се просмучеш по улиците на града и да реализираш всеки поглед, всяка дума, абе, всичко що е пряк път към успешното разсейване. Точно тук влиза музиката на Шкода (Шкода 105 ел). Обличаш подходящите дрехи, а отзад цял вариете оркестър надува медни инструменти, които издишат цигарен дим, не се чуват ударите на екзалтирани чаши, но гласът на Сърмата (прозвище: Цецо Хипаря, жанр: култ) вече налива тръпчивото усещане на първите глътки концентрат в устната кухина. Кашляш, слагаш одеколона (въпреки че всички се правим на небрежни) и залиташ към входната врата. Музиката, родена във Велико Търново, но възпитана в бохемските университети наречени „Лорка“ и „Найлона“, те чака. Тук, ако ми се довериш, си пусни #34. Любопитно е, че във Фейсбук Шкода не могат да бъдат открити, но пък в Spotify са на една ръка разстояние. Шкода биват описвани като пост-метъл фънк група. Да, това, разбира се, не е вярно, но пък като им послушаш песните може и да ти се стори правдоподобно. Едва ли ще намериш Neurosis с Flea на бас, но музиката им е толкова абсурдна, толкова самоиронична, че те не само са пост-метъл, а са направо пианобар грайндкор със slam poetry.

Докато преминаваш през #34 е хубаво да ти кажа, че песента е вдъхновена от адреса, на който са живели музикантите от Шкода по време на пребивяването им във Велико Търново. Хаотичните jungle барабани, които носят цялата песен, постепенно изграждат света на облицован с дърво бар, множество от танцуващи хора и искрите помежду им. Сърмата Хари се включва със своите продрани стонове и прокрадва между сърцето и разума думите „ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ КАК НЕ МОГАТ ВСИЧКИ ДА МЕ ЧУВАТ КАТО ТАНЦУВАААТ“. Невероятно конкретно преживяване е – знаеш къде си и за какво пее, но ти го предават чрез средствата на изкуството, а не простото „тук съм, виж ме“. Но! Така звучат студийно, това са рафинирани, минали през неизброимо количество електрически сигнали записи. Какво би било живото преживяване? Ами, представи си сходен час, малко по-късно, айде, към 10 и 30. Пак през септември, слънцето никой не си го спомня, но пък топлината му все още стои. Излиза целият оркестър. Неназовимо количество хора, които директно ти предлагат да станеш част от един паралелен свят, в който хората карат издължени коли с остри черти и отживели имена, всичко е в ефект сепия, от канализацията дими, публиката около теб носи бомбета, сака и вратовръзки, които са навсякъде, но не и на врата, прекрасно излъскани обувки и погледи втренчени в идеята, че този танц е съвсем сигурно последен. Готов ли си да те погълне музиката им? Шкода на Wrong Fest 2017.