MARY’S FLOWER SUPERHEAD - Каква музика създава градът
Когато се сблъскаш с Mary’s Flower Superhead, оставаш с усещането, че те са отцепници, не принадлежат на никого и единствената им публика си ти. А това, драги, е прекрасно. She pulled the trigger of her gun She thought that it was no more fun She left her own mark on the wall I know that they don't know at all (Част от текста на последния им сингъл “She flows”) Докато търсех информация за МФС*, попаднах на един сайт, в който бяха списани около десетина ревюта за тях. Всяко едно, наистина всяко едно, повтаряше следната мантра - “идете и ги вижте на живо, идете и ги вижте на живо”. Триото - Елиас, Танос и Никос са пълна фъртуна на сцена. След като поразпитах, тъй като не всичко написано в интернет е истина, разбрах, от софийските агенти, които са имали удоволствието да ги гледат неколкократно, че не само, че МФС изкъртват на живо, а те даже звучат по-добре, отколкото на запис. Пауър трио, което свири инди/електро/пост-пънк. Ще ги гледаме по залез на 10.09 - WRONG FEST 2017… КОЛКО ГАДНО!
МФС смесват приятно много жанрове, което не е нетипично за съвременната музикална и клубна среда. Средствата за изразяване стават все повече и повече, но същевременно немалка част от тях вече са до болка изтъркани и макар музиката все още да няма мирис, асоциацията с нафталин рядко закъснява. Точно заради това - жанровата амалгама е нещо почти задължително и крайно характерно за модерното звучене. Първа точка - Инди. Може би думата с най-смесено значение след “пост”. МФС, чието име така и не открихме защо е такова, но смятаме да ги попитаме, прилагат независимото звучене, което може да те накара да затанцуваш, да си поръчаш още едно, или просто да искаш да прекараш нощите си по големите и оживени булеварди. Инди частта в музиката им може да ти нарисува светофарите, отражението на светлините им върху намокрения асфалт, та чак до усещането, как “ТЯ” ще се появи зад ъгъла. От първия - до последния момент. За показно - песента “She said” от “Sway”. Но нека минем нататък.
Електро. Това мога да призная, че е намигането от страна на МФС към неумиращото десетилетие на 80-те. Особено в последното EP на бандата “Digesting the Animal’’ могат да се открият директни заемки от банди като Daft Punk. Комбинирано с меланхолията и свръхемоционалността на инди жанра, МФС сформират един музикален индивид, който може да те поведе в дълбините на нощта и да обещае безкрай. Тук препоръчвам “Touch to a blast”. Абсолютно издържан химн на всеки “дисководещ”. И без да навлизаме в излишна дискусия поставяме ярко на последно място -
POST-PUNK. Да, защото, ако има синтове и дръм машина и ако някой е фен на Иън Къртис, то тогава това наричаме пост-пънк. Тук препоръчваме... ами цялото творчество “Mary’s Flower Superhead”.
